6. Състояние [1899]

Това камерно по размери платно е брилянтен пример за изключителния талант на Иван Мърквичка при изграждане на сложно психологическо състояние в портрета и точно предаване на типажа с всички етнографски, исторически и социокултурни особености. Сложните многофигурни композиции, които авторът създава като „Пазар в Пловдив“, 1888, „Задушница“, 1890, „Шопско хоро“, 1892, „Ръченица“, 1894, и много други, включват десетки персонажи като всеки от тях притежава индивидуална физиономична характеристика, емоционално състояние, характерен костюм и роля в цялостната композиция. За изграждането на тези внушителни творби художникът е рисувал десетки ескизи. Платното „Състояние“ е пример именно за такъв тип подготвителен портрет, в който авторът си е поставил задача да предаде конкретно състояние, лице, движение и типаж. Емоцията и изразът на лицето, погледът и движението на главата приковават вниманието на зрителя. Ескизът притежава онази спонтанност и енергия, които понякога се губят в процеса на завършване на творбата. В един по-ранен портрет „Пушач“ от 1894 от колекцията на СГХГ откриваме същото лице. Тук изразът е по-меланхоличен, но е моделът е същият – одухотворен и изразителен. Платното „Състояние“ е изключително ценно за всяка колекция, защото показва етап в процеса на работа. Вероятно този образ присъства и в други картини на Иван Мърквичка, което е доказателство, че дори един толкова изследван художник отново поставя предизвикателства пред публиката. Иван Мърквичка е роден на 23 април 1856 в село Вадим, Добански окръг, Чехословакия. Умира на 16 май 1938 в Прага. Той е чех по произход, но е една от големите фигури на новото българско изкуство. Учи живопис в Прага при професорите А. Лхота и Ян Свертс, и в Мюнхен при Ото Зайц. През 1881 той приема поканата на правителството на Източна Румелия и на двадесет и пет годишна възраст пристига в България. Първоначално започва работа като учител по рисуване в Мъжката гимназия в Пловдив. Сприятелява се с Константин Величков, тогава министър на културата на Източна Румелия и с Антон Митов. Няколко години след Съединението, през 1889 той се премества в София. През 1896 се открива Държавното рисувално училище и Константин Величков кани Иван Мърквичка за първи директор и професор в училището, по-късно Художествена академия, където той преподава до 1921. През 1923 Мърквичка се завръща в Прага и остава там до края на живота си, но често се връща в България. Неговият принос за България е огромен - той е един от основателите на Художествената академия в София, на списание "Изкуство" и Дружеството на художниците в България. Живописта му изобразява сцени от ежедневието. Той работи предимно в битоописателния жанр, портрета и историческата живопис. (С.Н.)

Dimensiuni

width 18 cm, height 20.5 cm

Descriere

маслени бои върху платно, подписана и датирана долу вляво, в кафяво, с монограм, „IM, (18)99“

Informații documentare

Произведението съответства на изискванията за културна ценност, съгласно експертно заключение за идентификация.

Datare

1899

Informații suplimentare

Pentru neclarități în legătură cu procedura de licitare, costurile adjudecării, termenii de garantare, de plată și de ridicare a lotului adjudecat recomandăm citirea/recitirea cu atenție a Regulamentului de Licitare.

Pentru informații suplimentare în legătură cu lotul și licitația contactați Departamentul de Consultanți de Artă.